По поречието на река Въча се намират язовирите Антонивановци и Кричим. Те са красиви изкуствени езера простиращи се между Михалково и град Кричим, с дължина над 30 км. След стената на Антонивановци, висока 150 метра, Въча навлиза във величествено дефиле дълго 17 км. и дълбоко до 1200 м. То е колкото красиво, толкова и непристъпно – склоновете му са осеяни с огромни скални стени и сипеи и прорязани от дълбоки дерета, водите на които се спускат по най-красивите водопади в Родопа. Това е рая за дневните и нощни грабливи птици, които са представени от почти всички видове характерни за нашите планини. По непристъпните склонове се намира резервата Изгорялото гюне - най-голямото находище на дървовидна хвойна в Родопа. Сегашното му състояние е отлично - то се разраства и вече е заело и части от другите склонове. Дърветата достигат до 7 метра височина и са известни сред местното население с невероятния мирис на дървесината, който се запазва десетки години след като е отсякано дървото. Долината на Въча е най-голямото находище на Родопски силивряк( Хаберлеа Родопензис)- цветето символ на планината. То е известно и с това че когато бъде изсушено и хербаризирано и след години пак бъде посадено, то отново се съживява и цъфти. Само тук могат да бъдат видяни цели склонове покрити с това рядко цвете, което цъфти от 20 април в ниските части на долината, до 10 юни в най-високите места.

click