В районът на Тъмръш се намират едни от най-красивите смърчови гори в Родопа. В тях се срещат много диви прасета, сърни и елени. Това е предпоставка за голямото разпространение на вълка в района. Но истинската забележителност са многото мечки, които нанасят големи щети на животновъдите. В последните години в района се засели стадо диви кози. Те биха могли да дойдат от долината на
Козница - най-близкото находище или
Девинска река и
резерват Дупката - най-голямото находище на диви кози в България. Изключвам
Кормисош като вариант, защото там има обширни територии в които дивата коза все още не е достигнала оптимален запас. Сериозен проблем за новото стадо диви кози е масовото бракониерство и изключително ниската култура на местните хора. Тъмръш носи названието си от едноименото село, което жителите панически напускат през Балканската война 1912 г. След това селото е подпалено от перущенлии, тъй като хората от Тъмръш участват в кланетата в Перущица през Априлското възстание. Тъмръшлии са управлявали цялата планина до гръцката граница и са били горди и непокорни планинци. През цялото това време местата между река
Въча и река Чая са се наричали “Тъмръшка република”. Сега тъмръшлии не съществуват, а от славното някога село са останали само основите на около 300 къщи. Интерес предизвикват двете гробища, ползвани от ХVІ до ХХ век. Надгробните им камъни са истински паметници на културата. Сега всичко това е обрасло с вековна гора - свърталище на мечки и вълци.
Най-високият връх в района на Тъмръш е Модър, а от него можем да видим всичко, което се простира до Рила, Пирин, Стара планина, а на юг през безбройните дипли на планината, погледът ни стига до гръцките планини. На 100 метра под върха са запазените участъци на древния тракийски път от 1 век пр.н.е. - продължение на пътя от
Персенк. В подножието на Модър се намира и друг древен път с добре запазена каменна настилка, който не е изследван.