Резерват Пеещи скали

Резерват Пеещи скали е съхранил вековни букови гори, красиви поляни и обширни високопланински пасища. През него преминават реките Багарещица и Цървулщица, които образуват красиви и закътани долини, в които обитават най-големите старопланински популации на благородния елен и кафявата мечка. Многобройни са вълците, сърните, дивите прасета, сравнително рядко се среща дивата коза, и то само под Пеещите скали. Най-хубавата гледка към резерват Пеещи скали се открива от местностите Градишки солища и билото между Рoсоватец и Куртбашиица. Тази есен (2006), проведох наблюдения на елените през любовния им период. Това бе незабравимо преживяване - страховитият рев носещ се сред вековните букаци на Пеещите скали ме правеше част от това грандиозно събитие. Още в началото на септември обстановката започна да се нажежава и зрелите елени заеха старите си територии и ги маркираха с остра миризма. Имах възможност часове наред да наблюдавам няколко зрели рогача с техните хареми от по 5 - 6 кошути и станах свидетел на много интересни моменти. Това бяха ритуали, които всички елени изпълняваха - търкането на рогата по храстите, калянето и търкалянето в разровена от тях земя. На няколо пъти на една и съща поляна се озоваваха два ревящи елена, но до двубой не се стигна. Ала кошутите дръзнали да се отдалечат и на 7-8 метра от елена си, биваха връщани в стадото с помоща на острите му рога. За жалост снимките които направих са малко, но за сметка на това некачествени. Мазната мъгла и мрачното време не ми позволиха да ви принеса изцяло в приказният свят на сватбуващите елени от Багарещица и Цървулщица.

Тази бърлога се намира в резерват Пеещи скали на 1200 метра н. в. Самата бърлога представлява дупка с дължина 240 см. височина до 120 и широчина до 145 см. Особен интерес представлява самото легло, което се намира до входа на бърлогата. Първо мечката е издълбала дупка с диаметър 85 см. и дълбочина около 25 см. След това, върху него е натрупала пласт трева с диаметър 130 см и дебелина около 25 см (първоначално дебелината на тревният пласт е бил по-голям, но е сбит от лежането на мечката). И тук, както в останалите бърлоги, открих мечи изпражнения.

Лично за мен, това е най-интересната бърлога, която открих през 2007 в Багарещица - Росица. През миналата зима, обитателката на това леговище роди в него (засега не съм установил броя на мечетата). Бърлогата е много закътана и непристъпна, а от нея се открива отлична гледка към околността. Пред бърлогата се намира равна площадка с размери 130 на 120 сантиметра. Интересното при тази площадка е, че мечката я е настлала с дебел пласт трева, събиран от близките склонове. Още по-интересен е фактът, че треваният пласт в горният край на площадката е само 10 см. , а в долният достига 45 см. Така с различна дебелина на тревният пласт, мечката е компенсирала естествения наклон на терена. Със сигурност, площадката е служила за почивка и игра на мечото семейство през ранната пролет. От тази площадка започва тунел с дължина 160 см., който отвежда до отвор с размери 60 на 55 см. През него се влиза в самата бърлога, която е с размери - дължина 170, широчина 120 и височина 90 см. Вътре мечката е изкопала яма с диаметър 90 и дълбочина 30 см. Но за разлика от другите мечки - тя е застлала не само ямата, а и целия под на бърлгата с пласт трева, дебел до 20 см.