В подножието на Преспа са сгушени десетки живописни селца, които макар да са малки, имат богата и изпълнена със страшни събития история. Преди около 350 години на местните хора насилствено им е наложен исляма, както и култа към Енихан баба. Трудният живот на тези хора е предпоставка за изключително богатия им фолклор и неописуемият им диалект, където много от думите не могат да се чуят никъде другаде. Истинска радост за ушите е да слушаш давидковски неподправен диалект, който е толкова напевен и необикновен, че те кара да отвориш очи и уста в захлас. След това трябва да наостриш слуха си до крайност за да можеш да разбереш поне 4-5 думи, но почти е сигурно че ще ти трябва превод на чутото. Селата в този край са живописни и са разпложени на огледни била, от които се откриват красиви гледки. Много от тях са обезлюдени и ако човек ги посети и поскита по тесните им каменни улички ще усети частица от отминалите времена.