Каменните пътища на Бесите в Средните Родопи
click
All images copyright © 2005, Borislav Kostadinov Photography. Site design and development by Borislav and Borislava
PhotoSafariBg.com
click
click
Главният път за Средните Родопи - ябълката на раздора между беси и римляни, а по късно и между българи и византийци
click
е изключително трудно и опасно начинание. За навлизане в Средните Родопи през зимата, древните траки са използвали долината на река Въча. В нея рядко се задържа сняг, защото в по-голямата си част долината не превишава 800 метра н.в. Аз успях да локализирам трасето на този път и открих отлично запазени участъци от него и разклоненията му. По-долу съм ви показал снимки на 6 древни пътя, минаващи по долината на Въча и околните била:
Западното разклонение на древният път по долината на Въча
Римският(Тракийски) път под Персенк - най-високо разположения и запазен археологически паметник в България
click
click
Калдъръмът - западното
разклонение на Римският път под Персенк
click
Този древен път, който открих наскоро е доста затрупан. Той се вижда на отделни места и то само левия ред камъни, които са доста изгладени от многовековна употреба. Кълдъръмът е свързвал Римският път от Персенк с крепостите в долината на Въча.
click
В Средните Родопи се намират няколко древни каменни пътища, прокарвани от траките. Всъщност Римския(Тракийски) път под Персенк е най-високо разположеният и запазен археологически паметник в България. И не само това - той е и строителното съоръжение, което е ползвано най-дълго - над 2000 години и то без прекъсване! Но Римският път едва ли е ползван целогодишно - най-високата му точка достига 2050 метра и преминаването му през зимата
click
click
Пътя през Баташката планина
Този път минава през едни от най-непроходимите места в Родопите. В Древността той е бил от голямо значение за бесите и византийците. Подържан е до средата на 20 век, затова е запазен в добро състояние.
click
click
Древният път през Кръстова гора
Този път е отлично запазен в участък с дължина 260 метра. Начинът на градеж е идентичен с Римският път на Персенк - големи каменни блокове, които са дооформени допълнително. В стръмните участъци са слагани напречни редове от тесни камъни за изравняване.
Този легендарен път минава над река Въча. На много места отвесните скали са изсякани, за да се прокара пътя. Начинът на градеж е същия като на Римският път на Персенк.
Най-живописния и добре запазен древен път в България. Интензивно използван от 1 век пр.н.е. до ден днешен. Участъкът, който е отлично запазен минава под връх Персенк и е дълъг около 4 километра.
Продължение на пътя под Персенк.
Този път е свървал Тракийската равнина с района около Преспа. Добре запазен е около Аква, Преспа и Сулака.
