Козница е сред най-разнообразните в биологично отношение райони. Релефът преминава от равни гори до огромни и непристъпни склонове и пропасти, с денивилация до 1500 м. Тук могат да се видят обширни вековни гори от бук – местността Пещища, бял бор – Рибарка, смърч – Велико, ела – Карада, където е и вековната ела с обиколка на гръдна височина 5,80 м . Непрестъпните терени и разнообразната растителност са предпоставка за големия брой копитен дивеч. Гордостта на района е големия брой мечки. Добър изглед към Козница има от Портица, Комаров камък и Бялата скала, където и досега личат основите на древни укрепления. Козница носи името си от дивите кози обитаващи я от край време. Всъщност Козница и Девинска река са най-старите находища на диви кози в Родопите. Останалите съвременни местообиталища - Кормисош, Мурсалица, Сюткя и унищоженото вече такова в Купена, са възникнали в периода 1960 - 1985 г. Но Козница е не само най-старото находище, то е и най-доброто място за дивите кози в Родопите. Никъде другаде в тази планина няма да видите като тукашните напълно непроходими склонове с денивилация над 1000 метра. При това с такава богата растителност каквато можете да срещнете само в резерват Червената стена. През декември месец (2006) проведох наблюдения на дивите кози в Козница. Целта ми беше да наблюдавам тяхното сватбуване, което беше в разгара си и да установя броят им. Регистрирах няколко козела, които имаха стадо от женски кози със себе си. В най--голямото стадо изброих 18 животни, които се придържаха в района на Плочата. Единственото което бих споделил относно броя им, е че той започва да се стабилизира. Но въпреки това, дивите кози от Козница си остават под заплахата на бракониерите, предимно селяни от Кричим, Осиково, Скобелево и Чурен.