Изоставените мечета и атакуващият сокол-скитник

Последното ми търсене на мечи бърлоги в Севернят Джендем, започна като на шега. Маршрута бях набелязал предварително – по мои снимки, като преходът ми трябваше да завърши на скала, на която съм нощувал неведнъж. С всеки изминат метър, нещата ставаха от сериозни – по-сериозни. Открих 3 бърлоги и два пъти повече открити и закрити лежанки. А истинската кулминация беше на крайната точка от маршрута ми. Там открих приказна бърлога, в която мечката бе раждала не едно поколение мечета. В непристъпна дупка с дължина около 5 метра, мечката бе оформила своята огромна многопластова лежанка от трева с размери – дължина 270 см. широчина 180 и дебелина до 60 см. Бърлогата бе ползвана само до преди 4 месеца, а изпражненията и още стояха в единият ъгъл и то напълно запазени. А каква гледка се открива от малката площадка отпред! Бездънните пропасти на Джендема са под краката ми със страховити каменопади, лавинни улеи и вековни букови гори. Освен родовата бърлога, най-отдолу съм ви показал снимки на още две бърлоги и една лежанка, които открих в същият ден.

Месец май е тежък за младите мечки - тогава те биват изоставяни от майките си. През май настъпва размножителният им период и всяко мече навършило година и половина (в редки случаи 2,5 г.), е принудено да поеме по своя път. Но макар и отбито, то не загубва инстинкта си за следване на майката. Доста пъти съм имал срещи с току що изоставени мечета. Нещо повече - дори съм виждал как мече на 1,5 г. упорито върви след мен и "сътрудничката ми" (сега моя съпруга), на растояние 15 метра. Около този текст съм ви показал снимки на три мечета, които съм снимал на различни места, непосредствено след отбиването им.

В края на април настъпва любовният период на костенурките. Тогава тези тромави и безобидни животни се преобразяват и се превръщат в истински сексуални маниаци. Мъжките по цели дни преследват избраницата си при това доста грубо. Ухажването се изразява в грубо блъскане с корубата по задницата на женската. Освен това мъжкият постоянно я хапе по краката, при това доста сериозно. Но най-колоритен е момента на самото съвокупляване. Тогава мъжката костенурка се качва отзад на женската и отваря широко уста с изплезен език. В самата кулминация, тя започва да издава писклив звук, който се чува и от десетина метра.

За да заснемете диви кози, трябва да спазвате едно основно правило, което аз открих и винаги ми е помагало – „дивата коза е най-лесният за откриване едър бозайник, ако знаеш къде да го търсиш и в същото време бозайникът, който най-лесно ще те открие, ако не знаеш как да се прикриваш”. Тя е способна от 400 метра да забележи човек, дори от него да се вижда само част от главата – знам го от опит. Затова особено важна е не добрата маскировка на тялото, а преди всичко на лицето. Все пак, за да снимаш диви кози от растояния 7 -8 метра и да си дълго време близо до тях, е необходима специална тактика. Имено от такова растояние съм правил снимките около този текст. А единственият начин за това е като провокирате любопитството им. Така може дълго време да ги наблюдавате и снимате, и то само от няколко метра. А как точно става това - другият път.

Много пъти съм ставал не само свидетел, но и участник в сватбуването на благородните елени. Срещу мен, само на няколко метра растояние са заставали елените - тартори на най-големите сборища в резерватите Северен Джендем, Пеещи скали, Кормисош, Дупката и др. Близката среща с най-големите елени си осигурявам благодарение на една 30 сантиметрова пласмасова тръба! С нея имитирам рева на разгонените елени. Явно доста успешно, защото винаги се отзовават най-смелите елени, които по правило са и най-едрите екземпляри. Веднъж, дори щях да участвам в истинска битка! Просто в гъстата мъгла се озовах между два биещи се елена и трети, който се приближаваше до тях. Е това бе единственият път, в който трябваше бързо да напусна бойното поле.

Като дете винаги съм си представял, че една меча бърлога е тайнствено и приказно място. Сега четвърт век по-късно, пак съм на същото мнение, защото имах щастието да открия и проуча доста бърлоги. Бил съм в бърлоги, в които са се раждали малките мечета, бил съм и в бърлогите на големи мъжкари, доминиращи в големи райони. Някои от леговищата бяха ползвани непрекъснато над 7 зими, след това мечките изчезваха от района, защото бяха убити от бракониери. В резултат на дългогодишните си наблюдения върху мечките, си изградих прецизна методика за откриване на бърлогите им. Във всеки отделен район, в зависимост от особеностите на терена, мечките имат ясно изразени предпочитания към местоположението им – надморска височина, изложение, както и дълбочината и големината на самата бърлога. Винаги съм оставал много изненадан, когато открия меча бърлога в Козница, Тъмръш, Персенк, Дупката и Кормисош или Мазалат, Северен Джендем, Пеещите скали и Соколна. Те всички си приличат сякаш са избирани и благоустроявани от една мечка. В общи линии, бърлогите там са със средна дълбочина 3-4 метра и се намират в естествени дупки в твърда скала. Отворът винаги се намира на няколко метра над основния терен и за да стигне до него човек трябва да се катери по отвесна скала. Но мечките никога не използват този труден подход, те стигат до бърлогите си по странични едва забележими пътеки. Правило е бърлогата да е с тясен вход и проход, които завършват в разширение, където се намира самото леговище. Почти винаги то е дооформено от мечката, като дъното е издълбано и му е придадена овална форма и след това е застлано от 20-40 сантиметров пласт клони, откършени от мечката. Диаметърът на така оформеното легло от клони варира в зависимост от големината на мечката, но в повечето случаи е между 80 и 120 см. Често мечката използва бърлогата години наред, стига да не е безпокоена по време на сън. По-долу съм ви показал 16 снимки от една класическа меча бърлога от Кормисош, в която преди 5-6 месеца се родиха две мечета. Майката ражда за първи път на това място, но вече две години зимува в нея. Предишната бърлога на тази мечка се намира само на триста метра от тук. За съжаление тя стана неизползваема след голямо срутване. Аз наблюдавах старата бърлога и зимуващата в нея мечка в продължение на шест години, но още тогава се виждаше че това е родова бърлога, използвана много години и със сигурност от няколко поколения мечки. Доказателсво за това бяха излъсканите от влизане и излизане стени на входа, както и старите следи по околните дървета, от които са кършени клони за постилане на леглото.

Има едно място в Родопите, където хората са принудени да водят непрестанни битки с мечките – Планината на стръвниците. Тя е с площ от около 150 кв. км. и твърдя, че това е едно от най-красивите и необикновени места в България. В тази територия, нападенията над домашни животни се е превърнало в "семеен бизнес" за мечките. Доказателство за това ми твърдение е факта, че след ликвидирането на поредната стръвница, нападенията над добитъка престават за кратък период – до появата на друга стръвница. Това означава, че доста мечки тук се занимават с тази "незаконна дейност". Почти всички стръвници са убити на местопрестъплението, което е сигурен знак, че няма пострадали невинни мечки. В тази територия стръвниците не остават дълго в играта, защото рано или късно биват убивани от местните планинци. А това са сурови хора, за които електричеството и автомбилният път са далечно понятие. Царят на тази територия е Осман – един от най-интересните хора, които съм срещал досега. Той е човек, от когото можеш да научиш много за историята и природата на този край. Най-изявеният стръвник от последните години беше Големият мъжкар. Той беше голям, свиреп и изключително силен мечок и отвличаше добитъка посред бял ден до самите махали и дори в присъствието на пастирите. Любимият му метод на нападение бе следният: хваща някоя крава посред бял ден и захапвайки я за вимето и слабините я завличаше в гората или храсталаците. Едва тогава той я убиваше. Веднъж нападнал определено животно, нищо не можеше да го накара да се откаже от него. Дори когато пастирите са били на 20 - 30 метра от него и са крещели, замеряли са го с камъни, а кучетата са го облайвали от непосредствена близост. Големият мъжкар вече не е между живите. Той бе убит при поредното си дръзко нападение - посред бял ден, в близост до една от махалите. Сега (2008 година) неговото място е заето от друг по-голям и още по-агресивен мечок. При последното си нападение(10 април 2008 г.) той уби 250 кг. крава само на 7-8 метра от пастира. За по-малко от две денонощия, той изяде цялата крава и от нея остана само скелета и кожата! Мечокът не напускаше трупа на кравата дори и през деня. Той беше наблюдаван през цялото време от хората от намиращата се на 400 метра махала (състояща се от 4 човека). Засега този мечок е убил само няколко домашни животни. Но с такава демонстративна смелост, съдбата му е предначертана и той едва ли ще живее дълго, за да натрупа стаж в кариерата си на стръвник. От много години проучвам мечките в този район и смятам, че това което ги кара да нападат домашните животни е високата им плътност и бедният на храна терен. Тук съм ви показал 2 снимки на мечка с малко мече, 2 снимки на самотна мечка, 1 видеоклип на мечка и борещи се мечета и 1 видеоклип на мечок. Всички тях съм ги заснел в Долината на стръвниците. Освен това ще видите и последната жертва на стръвника. Снимките на мечките, които съм ви показал са стоп кадри от видеофилм и затова са с ниска резолюция и качество.

Откриването и проучването на меча бърлога е незабравимо преживяване. Това е най-добрият начин да станеш част от тайнственият свят на мечките. Откриването на мечето леговище е изключително трудно начинание, ако се разчита само на късмета и безцелното скитане из планините. Само отличното познаване на навиците на мечките и района който обитават, гарантира успех в търсенето на бърлогите. Но има и още нещо - ако сте били в много мечи бърлоги, то изграждате особен усет в откриването им. В резултат на дългогодишни изследвания, успях с голяма точност да локализирам местата, в които мечките зимуват в резерватите Северен Джендем, Пеещи скали, Мазалат, Соколна, Дупката, Девинска река, Тъмръш, Козница, долината на Въча, Персенк и др. Във всеки район мечките имат специфични

предпочитания към местоположението на бърлогите си. Имено тези изисквания на мечките, успях да проуча доста добре и събраните познания не ми изневериха нито веднъж в търсене на бърлоги през последните години. Истински триумф постигнах през месец септември 2007. Тогава чрез предварително анализиране на терена и директно насочване към избраното място, успях да открия 3 прекрасни мечи бърлоги в долината на Багарещица, които се намират на около 300 - 400 метра една от друга и то само за 2 часа! А в средата на октомври, само за един ден с Тодор Тонев - Шекито, открихме 6 прекрасни бърлоги в Северният Джендем. По-важното в случая е, че моят комплексен метод за откриване на мечи бърлоги действа перфектно. Но да спра със саморекламата, сега искам да ви покажа част от бърлогите които открих през 2007 г. в Северен Джендем, Росица, Мазалат, Козница и Дупката:

Лично за мен, това е най-интересната бърлога, която открих през 2007 в Багарещица - Росица. През миналата зима, обитателката на това леговище роди в него (засега не съм установил броя на мечетата). Бърлогата е много закътана и непристъпна, а от нея се открива отлична гледка към околността. Пред бърлогата се намира равна площадка с размери 130 на 120 сантиметра. Интересното при тази площадка е, че мечката я е настлала с дебел пласт трева, събиран от близките склонове. Още по-интересен е фактът, че треваният пласт в горният край на площадката е само 10 см. , а в долният достига 45 см. Така с различна дебелина на тревният пласт, мечката е компенсирала естествения наклон на терена. Със сигурност, площадката е служила за почивка и игра на мечото семейство през ранната пролет. От тази площадка започва тунел с дължина 160 см., който отвежда до отвор с размери 60 на 55 см. През него се влиза в самата бърлога, която е с размери - дължина 170, широчина 120 и височина 90 см. Вътре мечката е изкопала яма с диаметър 90 и дълбочина 30 см. Но за разлика от другите мечки - тя е застлала не само ямата, а и целия под на бърлгата с пласт трева, дебел до 20 см.

Тази лежанка открих в Багарещица - Росица на 1300 м.н. в. Тя е разположена на труднодостъпна площадка, върху която е надвесена голяма скала. Между нея и голям плосък камък, стърчащ от площадката, мечката е изградила леговището си. Както при повечето бърлоги, така и тук тя е изкопала яма с размери 65 на 75 см, която е застлала с трева и клони. Понеже площадката е наклонена, мечката е натрупала повече материал в долния край, за да се изравни мястото. На склона, до самата лежанка открих голяма дупка, изкопана от мечката. Тя е с правилна овална форма и е дълбока 115 см, широка 90 см, а отворът и е с диаметър около 60 см. Предполагам, че първоначално мечката е изкопала дупката с цел да призимува в нея, но след това се е отказала и заради рядко топлата зима, тя е предпочела да зимува в лежанката.

Нескрито завиждам на мечката, обитаваща тази бърлога. Освен отлична защита, тя предлага рядко красива гледка към долината на Габровница. Дупката е с дължина 160 см, широчина 130 см и височина 80 см. До самия вход мечката е изкопала яма с диаметър около 80 см и я е застлала с пласт трева дебел около 20 см. (сбит от лежането на мечката). Размерите на мястото, което мечката е застлала с трева са около 100 на 105 см. При разглеждане на леглото, установих че се открояват два пласта трева. Това означава, че мечката е зимувала поне две зими в тази бърлога, като вторият път е добавила горният слой трева, дебел около 10 см.

От тази бърлога също се открива чудесна гледка към долината на Габровница и аз дори я превърнах в място за лагеруване при скитанията си из този район. Дупката, в която е леговището е с размер - дължина 6 метра, широчина до 100 см и височина 180 см. Отворът е висок 120 см и широк 60 см. Самата лежанка е оформена без изкопаване на яма, а само е застлана с пласт трева дебел 12 см. От състоянието на тревните чимове, с които е застлано леглото се вижда, че мечката не е зимувала тук през последната зима. Самото легло е разположено до самия вход, където мястото е най-широко. Фактът, че мечката не е изградила леглото си по-навътре, където е и по закътано, но по-тясно показва, че това е едър мъжкар. Предположенията ми се потвърждават и от маркировъчно дърво намиращо се на около 50 метра от бърлогата. Върху него на височина 185 сантиметра, мечката е оставила белег, отгризвайки кората със зъби. Освен това се е търкала в дървото и така е оставила космите, които се виждат на снимките по-долу.

Това е най-добре устроената родова бърлога, която съм откривал досега. Тя е построена сред непристъпен скалист склон в естествена дупка с дълбочина 6 метра, височина 110 см и широчина 160 см. Гнездото е изградено от дебел около 50 сантиметра пласт трева, дълго е 240 см. и широко 155 см. Лежанка с такива размери и с толкова много трева използвана при направата и е изключителна рядкост, дори бих казал че това е най-голямата лежанка известна досега. Размерите и показват че мечката е много грижовна и опитна майка. В средата на гнездото в оформена дупка с диаметър 90 см. и дълбочина 55 см. е лежала мечката с малките си. Тази бърлога е ползвана дълги години и доказателство за това са няколкото пласта трева, полагани при застилането и.

Скитайки из чукарите на Северният Джендем, попаднах на скали от които бяха отпаряни големи чимове трева. Само мечка която подготвя бърлогата си, би вършила такива неща. Предположенията ми се оказаха верни и само 1-2 минути ми бяха необходими, за да открия бърлогата. Дупката в която е построена, е дълга 210 см. широка 120 см, и е висока до 90 см. В нея мечката е изкопала дупка с диаметър 75 см и дълбочина 25 см. която е застлала с трева и въпросните мъхове. Размерът на гнездото от трева е 110 на 90 см. и е дълбоко около 20 см. Бърлогата е ползвана поне 2 години, като през последната зима, дъното на гнездото е било частично застлано от мечката със сухи листа.

Да видиш в българските планини меча стъпка с дължина 26 см. е рядко, много рядко явление. В Родопите, мечките с такава големина на стъпалото могат да се преброят на пръстите на едната ръка. И пак ще ви останат свободни пръсти. Мечките с такива размери са само зрели мъжкари, които доминират в големи райони. Бърлогата която ви показвам по-долу, е именно на такъв мечок - най-големият обитаващ горите между Девин и Батак. Бърлогата е с дължина 420 см, широчина до 110 см и височина до 140 см. По стените на бърлогата се откриват косми от мечока, при това на височина над 1 метър - ясно доказателство за размерите на звяра. Последната зима беше изключително топла и безснежна и повечето мечки не зимуваха. Нашият мечок също не направи изключение и бърлогата не бе обитавана през зимата на 2006/2007. Не съм пророк, но знам каква ще е съдбата на този мечок. Ще бъде обявен за стръвник от продажните ръководители на дивечовъдните станции Борово, Широка поляна и Извора. Ще започнат да го примамват с храна при ловните чакала (забранена от закона престъпна дейност). После ще намерят някой пишман-ловец с много пари, който да убие мечока. До преди 3 години територията която доминира нашият мечок, имаше друг владетел. Това беше друг голям мечок, убит през 2004 г. от известен наш банкер - милиардер. На неговата съвест лежат и други мечки, убити в Стара планина и Карпатите. Няколко месеца по-късно, въпросният банкер бе застрелян като куче в центъра на София. Съдба, закономерност или проклятие? Поне за мен - възмездие.

През тази година (2007) имах изключителен успех в откриването и проучването на мечи бърлоги. Най-красивите бяха в Стара планина, но най-необикновените видях в Родопите. Става въпрос за две бърлоги, раположени до древни тракийски крепости. Първата се намира в скалата, осигуряваща естествена защита от северната страна на крепостта. Само на метър - два от бърлогата, се намират останките от крепостната стена. Но с тази няма да ви занимавам, не защото не си заслужава, а защото мястото може да бъде разпознато по снимките. Втората бърлога се намира на около 10 метра от останките на друга тракийска крепост в района на Козница. Това укрепление е с площ от половин декар, и е сред няколкото такива, осигуряващи контрол над главната пътна артерия в Средните Родопи - Тракийският път със запазени участъци до Персенк, Модър и Козница. Самата бърлога е построена в труднодостъпна скална кухина с размери - дължина 450 см, височина до 120 см и широчина до 110 см. Бърлогата е с два отвора в противоположните краища на дупката. Самото леговище е раположено в средата и, като за целта мечката е изкопала значително количество пръст и камъни. Така е оформила яма, която е застлала с клони и шума. Размерите на така оформената яма са с рамери - широчина 70 см, дължина 110 и дълбочина 35 см. Тази бърлога е най-добре прикритата от всички, които съм откривал до сега. По някои характерни белези оставени от мечката, знаех че наблизо има бърлога. Но за откриването и ми бяха небходими цели два дена, и то за претърсването на склон с площ по-малка от един декар!

Разправят че за да спечелиш сърцето ( и тялото) на една жена, не трябва да я следваш постоянно по петите. Това правило може да е в сила за хората, но не така стоят нещата при мечките. В по-голямата част от времето в което са заедно, разстоянието между тях е само метър - два. По време на сватбуването, мъжкият не изпуска от поглед любимата си, и всеки застанал помежду им рискува здравето си. В това се убедих лично в един прекрасен майски ден, седнал на тясно планинско било над непристъпната Козница. Слънцето отиваше на залез и аз реших да тръгвам към мястото където бивакувах. Все още не знаех че ще стана причина за кратка, но драматична раздяла на двама любовници. Нещата се развиха бързо - станах рязко от земята за да събера багажа си, и в същото време чух зад гърба си рев примесен с грухтене и сумтене. Обърнах се рязко и видях атакуващите ме стремително мечки - мъжка и женска, които точно в този момент са пресичали билото зад мен. Разстоянието между мен и атакуващият мечок бе само 6 метра, когато се изправих и обърнах към него с насочена голяма дрянова сопа. Изненадата бе тотална - за втори път виждах сивият мечок от разстояние 5-6 метра. Есента на предната година имах не по малко драматична среща с него, в която потърпевш беше другарят ми Стефан. Но сега мечокът не знаеше че напада човек, и когато ме разпозна сви рязко наляво и се спусна по северният склон на острото било. Женската пък се спусна по южният склон и така двете мечки останаха разделени и нямаха видима връзка помежду си. Те видимо изпаднаха в паника и сумтейки силно, се опитваха да се съберат. Но аз оставах между тях и имах възожност да ги наблюдавам от 15 - 20 метра в продължение на 3-4 минути. В последните години съм наблюдавал сватбуващи мечки в Козница, Кормисош, Персенк, Тъмръш, Тъжанско ждрело, Мазалат, Северен Джендем и установих че размножителният им период започва от средата на април и завършва към края на юни. През тази пролет (2008 г.) успях да наблюдавам и снимам двойка сватбуващи мечки в Планината на стръвниците и то в продължение на 4 часа. Разбира се през по-голямата част от времето мечките спяха на скалите. Тук съм ви показал и снимки на една от бърлогите, които открих в Планината на стръвниците.

Миналата пролет (2007г.) двама мои приятели наблюдаваха мечка с три мечета в района на Козница. В същото време аз срещах следите им из района, но мислех че мечетата са само две. Едва през май 2008г. имах честта да се запозная отблизо с едно от трите малки мечета, които вече бяха на година и половина. Достигането им на тази възраст, съвпада с разгара на сватбуването на мечките. И така всяко мече е принудено или направо прокудено от майка си, за да поеме по своят самостоятелен път. Малкото мече успях да наблюдавам по време на гощавката му с череши на едно високо дърво в подножието на Манастира. В продължение на един час, то се хранеше на 7-8 метра от мен, при това мляскайки невъзпитано. Не по малко интересни бяха акробатичните му изпълнения в опитите си да достигне някое далечно клонче с череши. Все още не съм намерил бърлогата в която са се родили трите мечета. Въпреки това по редица белези, знам в кой район се намира и е само въпрос на време за да я прибавя в колекцията си от бърлоги.

Най-старите книги които съм държал в ръцете си, не са български или древногръцки, а ръчно написани мюсюлмански корани. Аз самият притежавам необикновен ръкописен коран, който открих в дома на един язовец. Всъщност, това бе една рухнала къща в отдавна изоставена, родопска махала. Една привечер стоях скрит в близост до тази къща и очаквах да се появи някоя от мечките обитаващи този район. Изоставената махала ги привличаше със стотиците узрели сливи, които те атакуваха почти всяка вечер. След извстно време усетих раздвижване, което идваше от долният, частично запазен етаж на къщата. Не след дълго видях кой смущаваше спокойствието ми - язовец, който се измъкна от дупка в порутената стена. След като го заснех, проучих мястото от което се показа, установих че сред порутените зидове и греди той си бе издълбал дълбока дупка в която бе леговището му. На следващата година отново посетих това място и реших да проверя дали язовеца още обитава порутената къща. Този път започнах огледа си от частично запазеният и застрашително наклонен таван. И не сгреших - в ъгълът до комина видях разпиляни страници с арабски писания. Чак когато взех книгата в ръцете си, разбрах че това е рядък екземпляр на ръчно написан коран. Десетилетия наред той е бил мокрен от дъжда, стичащ се от разместените и опадали тикли на покрива. Въпреки дълготрайното и неблагоприятно въздействие на околната среда, нито хартията, нито надписите са пострадали от влага, студ, пек, вятър и т.н. По-страшни за корана от природните стихии са се оказали горските мишки. Те са сметнали за необходимо, да използват някои от страниците му за построяването на гнездата си.