Изоставените мечета и атакуващият сокол-скитник

Като дете винаги съм си представял, че една меча бърлога е тайнствено и приказно място. Сега четвърт век по-късно, пак съм на същото мнение, защото имах щастието да открия и проуча доста бърлоги. Бил съм в бърлоги, в които са се раждали малките мечета, бил съм и в бърлогите на големи мъжкари, доминиращи в големи райони. Някои от леговищата бяха ползвани непрекъснато над 7 зими, след това мечките изчезваха от района, защото бяха убити от бракониери или ловци. В резултат на дългогодишните си наблюдения върху мечките, си изградих прецизна методика за откриване на бърлогите им. Във всеки отделен район, в зависимост от особеностите на терена, мечките имат ясно изразени предпочитания към местоположението им – надморска височина, изложение, както и дълбочината и големината на самата бърлога. Винаги съм оставал много изненадан, когато открия меча бърлога в Козница, Тъмръш или Кормисош. Те всички си приличат сякаш са избирани и благоустроявани от една мечка. В общи линии, бърлогите там са със средна дълбочина 3-4 метра и се намират в естествени дупки в твърда скала. Отворът винаги се намира на няколко метра над основния терен и за да стигне до него човек трябва да се катери по отвесна скала. Но мечките никога не използват този труден подход, те стигат до бърлогите си по странични едва забележими пътеки. Правило е бърлогата да е с тясен вход и проход, които завършват в разширение, където се намира самото леговище. Почти винаги то е дооформено от мечката, като дъното е издълбано и му е придадена овална форма и след това е застлано от 20-40 сантиметров пласт клони, откършени от мечката. Диаметърът на така оформеното легло от клони варира в зависимост от големината на мечката, но в повечето случаи е между 80 и 120 см. Често мечката използва бърлогата години наред, стига да не е безпокоена по време на сън. По-долу съм ви показал 16 снимки от една класическа меча бърлога от Кормисош, в която преди 5-6 месеца се родиха две мечета. Майката ражда за първи път на това място, но вече две години зимува в нея. Предишната бърлога на тази мечка се намира само на триста метра от тук. За съжаление тя стана неизползваема след голямо срутване. Аз наблюдавах старата бърлога и зимуващата в нея мечка в продължение на шест години, но още тогава се виждаше че това е родова бърлога, използвана много години и със сигурност от няколко поколения мечки. Доказателсво за това бяха излъсканите от влизане и излизане стени на входа, както и старите следи по околните дървета, от които са кършени клони за постилане на леглото.

Откриването и проучването на меча бърлога е незабравимо преживяване. Това е най-добрият начин да станеш част от тайнственият свят на мечките. Откриването на мечето леговище е изключително трудно начинание, ако се разчита само на късмета и безцелното скитане из планините. Само отличното познаване на навиците на мечките и района който обитават, гарантира успех в търсенето на бърлогите. Но има и още нещо - ако сте били в много мечи бърлоги, то изграждате особен усет в откриването им. В резултат на дългогодишни изследвания, успях с голяма точност да локализирам местата, в които мечките зимуват в резерватите Северен Джендем, Пеещи скали, Мазалат, Соколна, Дупката, Девинска река, Тъмръш, Козница, долината на Въча, Персенк и др. Във всеки район мечките имат специфични

предпочитания към местоположението на бърлогите си. Имено тези изисквания на мечките, успях да проуча доста добре и събраните познания не ми изневериха нито веднъж в търсене на бърлоги през последните години. Истински триумф постигнах през месец септември 2007. Тогава чрез предварително анализиране на терена и директно насочване към избраното място, успях да открия 3 прекрасни мечи бърлоги, които се намират на около 300 - 400 метра една от друга и то само за 2 часа! А в средата на октомври, само за един ден с Тодор Тонев - Шекито, открихме 6 прекрасни бърлоги в Северният Джендем. По-важното в случая е, че моят комплексен метод за откриване на мечи бърлоги действа перфектно. Но да спра със саморекламата, сега искам да ви покажа част от бърлогите които открих през 2007 г. в Северен Джендем, Росица, Мазалат, Козница и Дупката:

Тази бърлога се намира в резерват Пеещи скали на 1200 метра н. в. Самата бърлога представлява дупка с дължина 240 см. височина до 120 и широчина до 145 см. Особен интерес представлява самото легло, което се намира до входа на бърлогата. Първо мечката е издълбала дупка с диаметър 85 см. и дълбочина около 25 см. След това, върху него е натрупала пласт трева с диаметър 130 см и дебелина около 25 см (първоначално дебелината на тревният пласт е бил по-голям, но е сбит от лежането на мечката). И тук, както в останалите бърлоги, открих мечи изпражнения.

Лично за мен, това е най-интересната бърлога, която открих през 2007 в Багарещица - Росица. През миналата зима, обитателката на това леговище роди в него (засега не съм установил броя на мечетата). Бърлогата е много закътана и непристъпна, а от нея се открива отлична гледка към околността. Пред бърлогата се намира равна площадка с размери 130 на 120 сантиметра. Интересното при тази площадка е, че мечката я е настлала с дебел пласт трева, събиран от близките склонове. Още по-интересен е фактът, че треваният пласт в горният край на площадката е само 10 см. , а в долният достига 45 см. Така с различна дебелина на тревният пласт, мечката е компенсирала естествения наклон на терена. Със сигурност, площадката е служила за почивка и игра на мечото семейство през ранната пролет. От тази площадка започва тунел с дължина 160 см., който отвежда до отвор с размери 60 на 55 см. През него се влиза в самата бърлога, която е с размери - дължина 170, широчина 120 и височина 90 см. Вътре мечката е изкопала яма с диаметър 90 и дълбочина 30 см. Но за разлика от другите мечки - тя е застлала не само ямата, а и целия под на бърлгата с пласт трева, дебел до 20 см.

Тази лежанка открих в Багарещица - Росица на 1300 м.н. в. Тя е разположена на труднодостъпна площадка, върху която е надвесена голяма скала. Между нея и голям плосък камък, стърчащ от площадката, мечката е изградила леговището си. Както при повечето бърлоги, така и тук тя е изкопала яма с размери 65 на 75 см, която е застлала с трева и клони. Понеже площадката е наклонена, мечката е натрупала повече материал в долния край, за да се изравни мястото. На склона, до самата лежанка открих голяма дупка, изкопана от мечката. Тя е с правилна овална форма и е дълбока 115 см, широка 90 см, а отворът и е с диаметър около 60 см. Предполагам, че първоначално мечката е изкопала дупката с цел да призимува в нея, но след това се е отказала и заради рядко топлата зима, тя е предпочела да зимува в лежанката.

Нескрито завиждам на мечката, обитаваща тази бърлога. Освен отлична защита, тя предлага рядко красива гледка към долината на Габровница. Дупката е с дължина 160 см, широчина 130 см и височина 80 см. До самия вход мечката е изкопала яма с диаметър около 80 см и я е застлала с пласт трева дебел около 20 см. (сбит от лежането на мечката). Размерите на мястото, което мечката е застлала с трева са около 100 на 105 см. При разглеждане на леглото, установих че се открояват два пласта трева. Това означава, че мечката е зимувала поне две зими в тази бърлога, като вторият път е добавила горният слой трева, дебел около 10 см.

От тази бърлога също се открива чудесна гледка към долината на Габровница и аз дори я превърнах в място за лагеруване при скитанията си из този район. Дупката, в която е леговището е с размер - дължина 6 метра, широчина до 100 см и височина 180 см. Отворът е висок 120 см и широк 60 см. Самата лежанка е оформена без изкопаване на яма, а само е застлана с пласт трева дебел 12 см. От състоянието на тревните чимове, с които е застлано леглото се вижда, че мечката не е зимувала тук през последната зима. Самото легло е разположено до самия вход, където мястото е най-широко. Фактът, че мечката не е изградила леглото си по-навътре, където е и по закътано, но по-тясно показва, че това е едър мъжкар. Предположенията ми се потвърждават и от маркировъчно дърво намиращо се на около 50 метра от бърлогата. Върху него на височина 185 сантиметра, мечката е оставила белег, отгризвайки кората със зъби. Освен това се е търкала в дървото и така е оставила космите, които се виждат на снимките по-долу.

Това е най-добре устроената родова бърлога, която съм откривал досега. Тя е построена сред непристъпен скалист склон в естествена дупка с дълбочина 6 метра, височина 110 см и широчина 160 см. Гнездото е изградено от дебел около 50 сантиметра пласт трева, дълго е 240 см. и широко 155 см. Лежанка с такива размери и с толкова много трева използвана при направата и е изключителна рядкост, дори бих казал че това е най-голямата лежанка известна досега. Размерите и показват че мечката е много грижовна и опитна майка. В средата на гнездото в оформена дупка с диаметър 90 см. и дълбочина 55 см. е лежала мечката с малките си. Тази бърлога е ползвана дълги години и доказателство за това са няколкото пласта трева, полагани при застилането и.

Тази бърлога е различна от останалите с това че е изградена под голяма каменна плоча с размери - дължина 5 метра, широчина 3 м. и дебелина около 80 см. Под нея се е образувал тунел с широчина от 70 до 110см и височина до 120 см. По средата му е изградено и самото легло, което е с диаметър 110 см. Подът на бърлогата е съставен от едри камъни, които мечката е подредила така, че се е образувала дупка с диаметър 110 см и дълбочина 35 см. Така оформената от мечката дупка е застлана с трева. Тази бърлога е сред малкото, които имат два работещи входа.

Скитайки из чукарите на Северният Джендем, попаднах на скали от които бяха отпаряни големи чимове трева. Само мечка която подготвя бърлогата си, би вършила такива неща. Предположенията ми се оказаха верни и само 1-2 минути ми бяха необходими, за да открия бърлогата. Дупката в която е построена, е дълга 210 см. широка 120 см, и е висока до 90 см. В нея мечката е изкопала дупка с диаметър 75 см и дълбочина 25 см. която е застлала с трева и въпросните мъхове. Размерът на гнездото от трева е 110 на 90 см. и е дълбоко около 20 см. Бърлогата е ползвана поне 2 години, като през последната зима, дъното на гнездото е било частично застлано от мечката със сухи листа.

Да видиш в българските планини меча стъпка с дължина 26 см. е рядко, много рядко явление. В Родопите, мечките с такава големина на стъпалото могат да се преброят на пръстите на едната ръка. И пак ще ви останат свободни пръсти. Мечките с такива размери са само зрели мъжкари, които доминират в големи райони. Бърлогата която ви показвам по-долу, е именно на такъв мечок - най-големият обитаващ горите между Девин и Батак. Бърлогата е с дължина 420 см, широчина до 110 см и височина до 140 см. По стените на бърлогата се откриват косми от мечока, при това на височина над 1 метър - ясно доказателство за размерите на звяра. Последната зима беше изключително топла и безснежна и повечето мечки не зимуваха. Нашият мечок също не направи изключение и бърлогата не бе обитавана през зимата на 2006/2007. Не съм пророк, но знам каква ще е съдбата на този мечок. Ще бъде обявен за стръвник от продажните ръководители на дивечовъдните станции Борово, Широка поляна и Извора. Ще започнат да го примамват с храна при ловните чакала (забранена от закона престъпна дейност). После ще намерят някой пишман-ловец с много пари, който да убие мечока. До преди 3 години територията която доминира нашият мечок, имаше друг владетел. Това беше друг голям мечок, убит през 2004 г. от известен наш банкер - милиардер. На неговата съвест лежат и други мечки, убити в Стара планина и Карпатите. Няколко месеца по-късно, въпросният банкер бе застрелян като куче в центъра на София. Съдба, закономерност или проклятие? Поне за мен - възмездие.

През тази година (2007) имах изключителен успех в откриването и проучването на мечи бърлоги. Най-красивите бяха в Стара планина, но най-необикновените видях в Родопите. Става въпрос за две бърлоги, раположени до древни тракийски крепости. Първата се намира в скалата, осигуряваща естествена защита от северната страна на крепостта. Само на метър - два от бърлогата, се намират останките от крепостната стена. Но с тази няма да ви занимавам, не защото не си заслужава, а защото мястото може да бъде разпознато по снимките. Втората бърлога се намира на около 10 метра от останките на друга тракийска крепост в района на Козница. Това укрепление е с площ от половин декар, и е сред няколкото такива, осигуряващи контрол над главната пътна артерия в Средните Родопи - Тракийският път със запазени участъци до Персенк, Модър и Козница. Самата бърлога е построена в труднодостъпна скална кухина с размери - дължина 450 см, височина до 120 см и широчина до 110 см. Бърлогата е с два отвора в противоположните краища на дупката. Самото леговище е раположено в средата и, като за целта мечката е изкопала значително количество пръст и камъни. Така е оформила яма, която е застлала с клони и шума. Размерите на така оформената яма са с рамери - широчина 70 см, дължина 110 и дълбочина 35 см. Тази бърлога е най-добре прикритата от всички, които съм откривал до сега. По някои характерни белези оставени от мечката, знаех че наблизо има бърлога. Но за откриването и ми бяха небходими цели два дена, и то за претърсването на склон с площ по-малка от един декар!

Последното ми търсене на мечи бърлоги в Севернят Джендем, започна като на шега. Маршрута бях набелязал предварително – по мои снимки, като преходът ми трябваше да завърши на скала, на която съм нощувал неведнъж. С всеки изминат метър, нещата ставаха от сериозни – по-сериозни. Открих 3 бърлоги и два пъти повече открити и закрити лежанки. А истинската кулминация беше на крайната точка от маршрута ми. Там открих приказна бърлога, в която мечката бе раждала не едно поколение мечета. В непристъпна дупка с дължина около 5 метра, мечката бе оформила своята огромна многопластова лежанка от трева с размери – дължина 270 см. широчина 180 и дебелина до 60 см. Бърлогата бе ползвана само до преди 4 месеца, а изпражненията и още стояха в единият ъгъл и то напълно запазени. А каква гледка се открива от малката площадка отпред! Бездънните пропасти на Джендема са под краката ми със страховити каменопади, лавинни улеи и вековни букови гори. Освен родовата бърлога, най-отдолу съм ви показал снимки на още две бърлоги и една лежанка, които открих в същият ден.