Девинска река

Каньонът на Девинска река представлява една от най-добре запазените еко системи в българските планини. Дълбочината му е над 900 м. и е покрит с изключително разнообразни растителни видове. Силно пресеченият терен и наличието на много скали и сипеи, определят и разнообразието от дивеч. В Девинска река и в съседния резерват Дупката обитава най-голямата популация на диви кози в България. Отлични са и популациите на благородния елен и мечката. По средата на Девинска река, върху висок връх надвесен над нея, се намират останките от средновековната крепост Каурско кале. От нея са запазени основите на стената, споена с хоросан. Преминавайки през живописния каньон се достига до старинния Кемеров мост. Предполага се, че е изграден през Средновековието и е с размери – дължина 29 м., височина 6,5 м. и широчина 3,3 м. Тук Девинска река приема двата си основни притока, които също протичат през дивни и живописни каньони. Не случайно Кемеров мост е изграден на това ключово място. През него е минавал древният Каменен път - един от най-добре запазените в България. Той е широк около 1,50 метра и е изграден от камъни, като по този начин е запазен съвсем лек наклон дори и в най-стръмните участъци. В непроходимите участъци той е изсякан в скалите като образува проходи високи 4 м. и широки 2,5м. В древността Каменният път е бил сред най-важните артерии, минаващи в Западните Родопи. За важен път като този е била необходима и солидна охрана. В участъка на Девинска река тази роля е изпълнявана от двете малки крепости, функционирали от ранната желязна епоха до ранното Средновековие. В днешни дни тези укрепления са сред любимите места за почивка на дивите кози. На мен също са ми любими, защото там провеждам най-интересните си наблюдения на тези животни. През 2006 г. проследих целия размножителен период на дивите кози в Девинска река и Дупката. Тогава от всяка педя земя тук се носеше остра, пронизваща носа миризма. Тя идваше от десетките козли, всеки от които владееше определена територия. Имах възможност да наблюдавам няколко мъжкаря, които непрестанно обхождаха владенията си и издаваха любовният си зов. Малко са хората, които са чували подобния на бръмчене звук, издаван от козлите. А той е най-добрия начин за локализиране на доминиращите мъжкари и проследяването им сред скалния лабиринт.