Във водосборния район на река Боровица се намират десетки селца, накацали по недостъпни била и склонове. Фолклорът, архитектурата и дори анатомичните белези на месните хора са уникални и могат да се видят само в този район. Първото нещо, което ни грабва вниманието са къщите наподобяващи крепости, изцяло изградени от камък. Въпреки суровия си вид, в тях се усеща духът на хората живяли в тях. До началото на ХVІІІ век хората тук са били българи – християни, но след дълги години на сурови битки и отбрана срещу турските завоеватели, най-накрая местните села са покорени от голям еничарски отряд дезертирал от турската армия. Тогава на местното население се налага не само исляма, а и турския език. Така за кратко време местното население е тотално асимилирано. Тук винаги са живели горди и сурови хора, сурова е и планината наоколо – стръмна, трудно проходима, прорязана от дълбоки дерета образуващи каньони и меандри. Най-високия връх тук е Чиляка. От него се открива панорамна гледка към голяма част от Родопа и най-добре могат да се видят многобройните селца накацали по непристъпните върхове. До тях никога не е достигал автомобилен път и електрически ток. И затова може би стресът и всякакви модерни болести тук са непознати.
click
click
click
click
click
click
click
click
click
click
